Моят призив тук е да не губим нито миг време повече. Да се наслаждаваме на всичко. Времето е прекалено субективно понятие, то идва и си отива, отива си и си идва, това което остава вечно е това, което сме изживели вътре в нас. Въпреки световете въпреки пространствата и всичко тези хора, които са успели да се вмъкнат в сърцето ни...никога не си отиват...и въпреки всичко ние също не си отиваме от тях...

Посвещавам тази творба на всички хора, които вече не са изцяло с нас, с които ни разделя някаква бариера и на всички хора които знаят какво е чувството...,  всъщност всички знаем какво е...да я има тази бариера, а всъщност да е напразна, защото всичко се пази в сърцето, защото за сърцето няма раздели...