Рицар в черни доспехи

Oct 27, 2012, 5:01 PM

Poetry » White poetry

878 0 0

Понякога в безкрайността
налага се човек да си
осмисли същността.
Рицар в черни доспехи сам
язди коня си в нощта.
Спомените възраждат се,
но те нямат същата топлина.
Изстинал е хлябът, човекът
чувства горчивина.
И безкраен е пътят в гъстата
гора. Рицарите смели са напред,
продължават в гъстата гора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Рицар в черни доспехи

Want to read more?

Random works