Отхапах от живота свойта чест,
но не успях да скрия шепа време,
достойнството ми – луд от его пес,
в крайпътния ми страх бездомен дреме...
Нахлузих тежка ризница от плам
и станах аз на Дамата си рицар,
и в този свят – от сто лъжи събран,
се бия за любовната жълтица.
Не зная докога ще издържа –
ще взема днес камшика да си бия,
в една мечта за миг ще покръжа
и в нея - късче обич ще зашия... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up