Скован от недъга, но воден от злоба,
захвърлен от всички, сакат и презрян,
аз злобата своя във меч ще превърна,
а хорската радост ще смачкам във кал.
И нека наричат ме както си искат,
туй мен не тревожи ме нито за миг;
коварство и подлост, достойнства наричам,
убийство и смърт ще посея чрез тях.
Жените красиви, що в тоз миг ме презират
и виждат недъга, но не и мъжа,
аз тяхната обич с кръв ще спечеля,
а техните рицари с гръм ще сразя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up