May 7, 2011, 12:15 PM

Рикошет 

  Poetry » Other
673 0 7

Стрелях в теб с любов – от упор,

със смях куршума отклоних, преди страхът да прокърви,

раних  в сърцето съботното утро,

оловен вятър раната превърза със предпролетни мъгли.

 

Преглътнах канонада от въпроси,

дълбоко във дъха проблясна острие на дълго сдържан вик,

хилава тъга стрела запрати – косо

и ирисите ми загърна с пелена, като в предсмъртен миг.

 

Нощта с окови приковах  към мен,

страстите плених след битка тежка и на крах обречена...

Студено е. Не чакам  утрешния ден,

а само онзи залп любов да рикошира в мен – картечно.

 

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??