May 10, 2011, 10:41 PM

Римувам любовта 

  Poetry » Love
849 0 9

Любовта не се римува с вечност.

Аз ще я римувам с благослов –

щом дори, когато си далече

мога да усетя твоя зов.

 

Мога да те търся непрестанно,

даже и когато ме боли.

А за хората съм често странна –

дяволче в очите ми гори.

 

Знам, през брод ще мина да те стигна,

светлината в шепи ще сбера,

за да мога, щом по път те видя

ей така, на теб да я даря.

 

Птиците ще долетят без време,

прелетели ниви и реки –

песента им стигнала до мене

ще е знак, че пролетта цъфти.

 

И римувам мислите си в песен –

тя за мен е слънчев благослов,

щом сърцето в пътя си нелесен

вечно търси своята любов.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !Ще
  • Много оптимистично и влюбено, търсещо звучи!
    Хареса ми!
    Успех,Дани!
  • Любовта заслужава такива стихове! Поздрав!
  • Пътят не е лесен,но когато насърчава красив копнеж, си струва да продължиш.Поздрав за красивото римуване!
  • Удоволствие си, Дани! Поздрав!
  • Търси и пиши,Дани!
  • Твоята целувка

    Неизследвани устни.

    Неизбежен пожар.

    Дивото чувство.

    Райски нектар.

    Океан съвършенство.

    Степна кобила.

    Надежда. Блаженство.

    Пепелищено Било.

    Свят непознат.

    Чудесата във шепа.

    Грешно и Свято.

    Писък и Шепот.

    Безвъздушно пространство.

    Времето спряло.

    Секунди от танца.

    Преливащо Цяло.

    Дъх на ресници.

    Сляти тела.

    Политнали птици.

    Една синева.

    Кошутена нежност.

    Страстна и Дива.

    Първобитно небрежно.

    Учудена. Жива.
  • Браво!
  • Светла и песенна си в стиха си,Дани!Бъди!
Random works
: ??:??