darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
Nov 8, 2009, 1:53 AM

Рингтон за възкръсване 

  Poetry
1287 0 21

Не трябва да звъня. Неделя е.

А адски ми се иска да те чуя.

Условното пространствено разделяне

от смътното усещане за друга.

А там,  във подменюто с смс-ите,

до всичките пропуснати вечери

виси едно отчаяно, обесено,

накриво стъпило доверие.

Понякога ми иде да се пръсна

във цялото мълчание до звук…

Рингтонът е сигналът за възкръсване.

Звънни ми да ми кажеш, че си тук.

Ще имаш само ден за сътворение,

макар да е отсъден за почивка.

Създай ме – раменете ми, ръцете ми,

косата, устните, усмивката...

Най-трудно ще ти бъде със очите –

небе, което плаши и души...

Неделя е –  началото на дните.

А после шест, в които да рушиш.

А после шест (плюс събота), когато,

очаквайки да чуя телефона,

рингтонът ще събори тишината.

 

Самоубийство би било да ти затворя.

 

© Надежда Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??