"Тръгвам по този звезден, нощен Януари,
по бързея се нося, а в него скрити чудеса.
Преследват ме пак спомените стари,
когато бяхме двама, край тихата река"
Луната спуснала небесните си лазери,
мъниста сътворила в речни камъчета.
Към безкрая те посочват ориентири -
през гората, с мрачни краски набедена.
А две сърца ранени връщат се отново
там, където всичко бе започнало,
за да открият, че любовта е силно чувство
- че са щастливци, щом ги е докоснала. ...