Бог бе неговата единствена скала,
поведе ме към този висок и стръмен връх,
извади четка, навлажнена от роса,
положи ме да седна, извика ситен дъжд.
Платното си бяло разгърна и постели,
бои пастелни бяха средството за него,
с ръката си ваеше образи смели,
трепереше листа във времето студено.
Трева зелена вижда се в далечината,
тя леко танцува с буйния вятър,
в капките диви, навред в равнината,
камъни пръснати, падат в извор. ...