Не знам защо, но днес съм тебеширен.
Да нарисувам искам свят ефирен.
С къщурка, а до нея две брезички.
С две патенца и две козички.
Момиченце с чаровни плитки.
И вазичка с красиви китки.
До него - братче с биберонче.
На пръстчето му вързано балонче.
Пет татковци и десет майки.
Небето с лекокрили чайки.
Един чадър и много сладоледи.
Три свраки, малко кривогледи.
Над всичко - слънцето с усмивка.
На хоризонта - планина с извивка.
Това да е картината основна.
Но, няма как! Защото си дъждовна.
© Георги Стоянов All rights reserved.