May 24, 2022, 9:24 AM  

Рисунка с туш и акварел 

  Poetry » Phylosophy
247 0 6

РИСУНКА С ТУШ И АКВАРЕЛ

 

Босоного октомврийско утро.
И зад хребетите – в шал мъглив,
позлатеният сред здрача купол –
небрежно драснат със молив.
 
Раздува вятърът платната му,
високо черквата отплува –
на Господ в щедрите обятия.
Селце, по нея ли тъгуваш?
 
В пъстроока окъсняла есен –
с поточе в жълтите й пазви,
да потънеш в тишина е лесно –
и всичко друго да забравиш.

Навярно е свещенодействие,
загадка – за непросветени.
Но дали щом тъмното просветне,
рухват всякакви съмнения?

Селце, къде са ти стопаните,
защо са пръснати стадата?
И само-самичко ли оставаш

в изпръхващите листопади?

 

Не научих името ти даже.
Из пруста – разпиляна слама.
И не виждам кой ще го подскаже –
дори и сянката на мама.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??