Рисувай ме с четка, в стих ме нарисувай,
рисувай ме, знам добре, че го умееш,
във огнено ти първо направи сърцето,
с преливащо до пурпур, леко кадифено,
от синьото нататък пък вземи в излишък,
очите очертай, две влюбени в теб морета,
с най-фино фрезово овала ми изписвай,
с мечтание по тебе, погален отдалече,
и светла охра добавяй щедро за косите,
потекли буйни две реки по раменете,
а после гълъбици повикай за ръцете,
в тебе да се сгушат, потърсиш ли ги двете, ...