Рисувайки изгрева..
В миг дори звездите вече не греят,
а потъват бавно в сладка забрава.
Къшей по къшей луната погребват
под мантия от цветна коприна...
На изток тихомълком пристъпва зората,
с нежна ръка вълните събужда,
нощният хлад с устни сладки поглъща,
с целувка сатенена поздравява росата.
Лъч след лъч, хоризонтът разцъфва
в пурпурно жълта премяна.
Росните капчици в диаманти превръща, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up