Като звезди угасват ми в очите
мечтания и топли ветрове.
Изцяло потопена във вълните,
съзирам къс от синьото небе.
Водите яростно ме тласкат
към залезния бряг на вечността...
Къде ли е спасителната ласка,
измъквала ме нежно на брега?
Отчаяна е даже и Земята -
не вижда тя приятелска ръка.
Дали ще я погубим в мрака
на пошлостта и завистта? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up