Да те нарисувам искам – с обич,
палитрата на масата до мен лежи.
И взимам част с кокетната ми четка,
пъстрата боичка като рокля ù стои.
Поставям щрих… а после втори…
И уж е цветно, а не виждам цвят.
Ще пробвам този път... и втори…
От спомените вдишвам твоя аромат.
Платното се белее, а пък уж е пъстро.
Започва да ме хваща малко яд.
Оставаш върху бялото така прозрачен.
Само очертанията ти едвам личат… ...