Рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.
А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.
Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо?
Измислица във таз глава. И истинска душа - терор.
Как още съм безкрайно друг. И прося си сълза - небе.
Навярно съм роден напук. Тъй пагубно във мен гребеш.
И рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Превърнах те във вечен риск. Боже, цял живот насън творях!