Sep 7, 2009, 5:18 PM

Рисувани слънца 

  Poetry » Love
939 0 10

По тялото й - изрисувани слънца,

едно от тях – сърце, туптеше ... живо.

(И слънчев лъч заплете в нейната коса.)

- До теб съм. Спи спокойно, мило.

 

По устните й думите безмълвни

превръщаха в трептене всеки миг.

По тялото й, някак плътни,

превръщаха мълчанието в вик.

 

А около тях като че някакво жужене.

И бледа светлина от свещ се отразява.

Не! В очите им блестеше!

(Притихнала така, у него тя се спря.)

 

Ръцете му в нейните се сплитат,

във миг един, минута – суета.

Сърцата им туптят.

...и оживяват всичките рисувани слънца...

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??