Не мога върху лист да я изпиша.
Не искам и във рамка да я сложа,
че свобода във клетката не диша.
По топлото на бузата ще я оставя.
Да е свободна, нека да се лее,
и както птица търси си простора,
в летежа си бездумно да изпише
трептение със пулса на Всемира.
Защото заедно със нея във едно
с зенитния възход от смисли,
ще изрисуваме по бялото платно
мечтите - низ вселени необятни. ...