Риторично

Feb 2, 2017, 2:48 PM

Poetry » Other

698 0 2

Как така прощаваш всичко
и болката забравяш на мига,
сърце, нима си по-различно
от всичките останали сърца.
От раните си цялото на дупки,
така усещам те, прости,
но ти неуморимо тупкаш
с дихание от хиляди мечти.
Но разумът е нещо друго,
не се прекланя като теб,
понякога дори и грубо,
строго следва своя ред. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Риторично

Искате да прочетете повече?

Random works