Риторично
От толкова скръб... преболях,
изгубих измамно-скъпи неща,
от лаври умирах... с рани живях,
сега с други очи гледам света.
Истина проста - всичко е прах -
безкрайни картини реди,
гледам без абсурдния страх
как чезнат в мъглата следи,
как се прераждат в капки роса,
как животът в стрък продължава,
как блян едрее наесен в лоза, ...