Сладка агония,
тънеща в блато от сълзи,
ставаш част от него с церемония,
която трупа ти кара да пълзи.
Крясък в безликото пространство
отбелязва началото ù без друг звук
и започва нашето странство
във мрака със свит от страх юмрук.
Бродиш из гори от мъртви рози,
минаваш през пустини от лица...
На гърба на кон се вози
човек, хранещ се със детски сърца. ...