Jul 16, 2008, 6:52 AM

Ритуално 

  Poetry » Phylosophy
550 0 19
Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума
или реплика необикновена -
разплетена дълга къделя съм...
Очи ми премръзват, не вехнат,
в самотни часове притихват
като пропадащо мигновение
на фреска във гробница скрито...
В един живот - с най-разумен бог,
най-истински и безвъзвратен,
в един живот - с най-последен ход
на пеещи стълби... без дъх... без свят...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??