Всичко е пари и слава

в този леден свят

и на никого не давам

своя нежен цвят.

Всичко е лъжи и сметки

с маска от печал

и сами сме в свойте клетки,

трупове от кал.

Няма обич и утеха,

всичко е заблуда.

Разкъсаната дреха

носим по принуда.

Страх ни е да се разголим,

страх ни е да спим.

На вятъра се молим,

на вятъра шептим.

Стопяваме се празни

ледени тела

и слънцето ни дразни

без тъмни очила.

Всичко е пари и слава,

за другото си сляп.

Душата се продава

като топъл хляб.

Нищо нямам вече,

нямам нищо свято.

Времето изтече в

спомена за лято.

Тръгвам си и плача,

искам да остана

в погледа на здрача -

нелечима рана.

Всичко е сълзи  и тлен,

нищо друго няма.

Човекът е роден

да играе в драма.

Тръгвам си и стена,

искам да ме има

с вкоравели вени,

длан неуловима.

Тръгвам си,това е ,

ти ела със мен.

Животът ни игра е,

любовта е тлен.

Всичко в този свят,

всичко ще отричам.

С нежния си цвят

бездна ще закича.