Jul 25, 2013, 1:28 PM  

Риза от коприва 

  Poetry
825 0 2

На изоставена крайпътна спирка 

на малка гара, сгушена в тревата -

експресен влак с една  прощална свирка

във лятна нощ разплака тишината,

 

Където и да идеш - запомни ме

с това, че ненадейно си отивам.

Но съм магьосница. В гора без име

ще ти ушия риза от коприва.

 

Където и да идеш под небето -

щом облечеш копривената риза -

ще те убождам. Като трън в сърцето.

И ще се връщаш. За да си на близо.

 

Където и да идеш - път безлюден

със нощни ветрове ще те привлича.

Ще дойдеш пак. Защото ще си влюбен.

Ще дойдеш пак. Защото те обичам.

 

Където и да идеш - всяка есен

ти ще обличаш риза от коприва.

Аз ще те чакам, без да знам къде си.

Ти ще се връщаш. За да съм щастлива.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Копривените истини - привличане
    докато полюс полюса прегърне.
    Копривените ласки - разсъбличане
    на разлики, в които се препъваме.
    Копривените спомени - проклятие
    изправящо на нокти забраненото.
    Копривената риза - бумерангът
    с единствена посока към сърцето...

    Очарована и възхитена съм!Поклон пред перото ти!
  • ...Хубаво! - ритмика, музика, мисъл, поанта - всичко си имаш...
    Който може, го може!
Random works
: ??:??