В робиня ме превърна гордостта ти,
облече ме в решетки - самота...
и изкривено огледало, нежността ти
изгуби се във бледа празнина...
Очите ти не тичат след сърцето
и тъжен стон звучи във тях...
Прекърши синевата и в небето
зачерни свободата ми със грях...
Във тиня ме зарина, непрогледна
издъхнах със последния си зов,
напъпил във душата ми нетленна,
крещяща за трохичките... любов! ...