Mar 10, 2009, 8:10 PM

Робот 

  Poetry » Other
703 0 1

Обичта ти мила, волна, сладка

моето сърце разби

и кръвта – масло за смазка,

механизма повреди.

Очите ми кристални

светеха на металния ми лик,

и тялото – стоманена кутия,

с ръжда безмилостно се покри.

Чувствата чужди станаха,

сякаш цял живот

била съм нещастна.

И останах пак бездушна,

все едно не съм живяла,

от любов не съм пяла,

метална кутия – робот.

 

© Мая Филт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??