Говори се за робството и свободата –
и от двете душата ми страда.
Робството – задушно, скучно, безпросветно,
а пък свободата е фалшива, безогледна.
Мнозина умряха за тебе, свободо.
Мнозина живяха срещу общото слово.
Въпреки всичко и само за нас –
провалиха се идеалистите – не дойдоха на власт.
Други казаха, че са свободни.
Свободни? Те са недостойни,
че нямат нито вяра, нито жалост –
свободата им е сладка, но фалшива гадост. ...