Apr 23, 2015, 6:28 PM

Роден дом 

  Poetry » Other
1101 0 3

Роден дом

 

Пазя още в сърцето късче синьо небе
и зелени дървета с белоснежни ръце.
Помня бащина стряха скрита в стара липа,
ослепяла от чакане, ала с дъх на дома.


Там под стряхата свили свойто малко гнездо,
лястовички си бъбрят, сякаш чакат Годо.
В този дом се завръщам като блудния син -
все на сън, не наяве, но сънят е красив...

 

Днес на моя прозорец кацна чиста душа,
взела образ на гълъб с белоснежни пера.
Кацна и ме погледна със червени очи:
- „Роден дом те очаква. И тъжи, и тъжи...“

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??