Роден дом
Роден дом, как изниза се толкова време, кажи!
Остаряхме и двамата – та от една ли година
скърца стълбище, пада мазилка и мисъл тежи,
че рождения ден отпразнувал съм пак във чужбина.
Тайни криеш – в тетрадки изписани даскалът строг
е поправял с червено. A сетне животът без жалост
коригира надежди наивни (в един ли урок !),
че в погрешни посоки са сили пилени нахалост.
В теб сверявам часовника с пулса на родния край.
А детето ми в друга страна ще показва таланти.
То – заселникът нов – без комплекс за вина е, не знай ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up