Feb 18, 2008, 8:29 PM

Роден край 

  Poetry » Other
644 0 8
Посветено на моето село
Едно селце, което сгрява душата.
Едно сърце в друго вплита земята.
Детски спомени валят под небето
и връщат в мен с усмивка детето.
С много обич си спомням гората,
още чуват се стъпките до пещерата.
С много песни, с китари не спирахме,
заредени призори се прибирахме.
Стари мостове прегръщат реката,
много спомени е събрала водата,
вечер звездите тихо я осветяват ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Random works
: ??:??