Nov 23, 2021, 9:38 AM

Роден в безвремие 

  Poetry » Civilian
496 4 7

Откакто се отвърнахме от себе си,

разблудна и безпътна нация,

с усещане за хаос, непотребност,

с апломб на неразчетените знаци

и само повей без мотив полъхва

в земя самотна и пустиня,

където гласовете глъхнат

на сухите дървета непогинали,

където почернели са небетата,

набръчкани от преждевременната старост

и вълци вият из полетата,

отдавна онемели от неярост,

където слънцето не хвърля сянка

и нивите са само пепел,

разруха без нюанс и без отсянка,

родено мъртво достолепие,

мъжете, разтреперани , до ярост,

сподавена, до тъмновиолетово,

когато мяра според мяра

се раждат мъртвите завети,

а майките са онемели от безплодие,

очите с неизплаканите сълзи,

"Българийо, каква е тази зодия,

родена си в стихията на мълния"!?

Но кой от тебе мене ще отнеме,

земя на мляко, мед и вино,

роден в "неподходящо" време

дали аз твой съм син, Родино?!

 

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??