Бушуват мислите ми, тъй коварно,
понасят ме във вихъра си дивен.
Сякаш предчувствам образ огледално
на моя, но дали не е привиден?
Нюанси, форми, звуците от песен,
раздират ми съзнанието клето.
И всичко вкупом сетне се отнесе
внезапно там, нагоре към небето.
Радост и смях, веселие и глъчка,
превръщат битието в рай богат.
Тъга и жал душата щом поглъща,
то раят преобръща се във ад. ...