Аз идвам от север, от много, от много далече
и не броя без апломб преброените стъпки,
не от страх аз заставам пред вас разсъблечен,
не в страха си прикривам плътта с оределите кръпки.
Тук съм дръзко изправен, нека гледат ме всички,
нека нощта да прикрива от своите тайни,
вижте ги тез потъмнели, не много, лунички,
аз съм човек, който винаги стига до края.
Идвам оттам, отдалече, където зората сияе,
белият лед е притиснал надолу скалите,
гейзери бликат из диви места, и потайни,
белите нощи изгряват по-ясни от дните. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up