Нима стоварила се е връз мен,
вината безгранична в тоя свят?
И ме държи като в заслужен плен,
тъй сякаш няма Рай, и няма Ад.
Годините се трупат и уви,
боли ме от безбожност наш`то време.
Отвътре вечно ли ще ме гори,
туй натежало от съдбовност бреме?
Дали ще осъзная някога,
че Бог е в мен, в душата ми, в сърцето.
Все търся да провиждам светлина –
не в себе си, а горе на небето. ...