hixxtam (Найден Найденов)
314 585
Nov 5, 2006, 10:20 AM

Родилно 

  Poetry
577 0 7
Подреждам
като пъзел
буквите в нощта.
Душата на
прозореца ми
скита над звездите.
Стени
и грижи,
запетайки на страстта
зачеват срички,
раждат думи питащи.
Минутите
като пчели
прииждат и отлитат.
Събират
часове - крадци
на неми спомени.
В тях летните
са ледени
висулки-сталагтити,
а зимните -
снежинки
от южен вятър гонени.
И предизвиквам
с черни
мисли боговете
в небесните им
тронове
от чисто злато.

Господи,
щом си възможен
на небето,
защо пък
да не си
ми под краката...

© Найден Найденов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бог е навсякъде!!! Той е толкова голям, че небесата не са достатъчно големи да го поберат! Това е мое мнение и уважавам всяко друго! Поздрави
  • Какво отвратително има в тезата, че бог е навсякъде? Не съм я измислил аз, нали? Къде виждате тук богохулство? Какво лошо или неприятно има под нашите крака? Земя, кал - нали от това сме създадени? Защо понякога претенциите ни са извисени като божиите?
    Кое определя простотията? Единствено и само нашето съзнание и подсъзнателните ни реакции.
    Който може да мисли, може. Буквализма не е добър съветник.
  • Колкото дълбоко, толкова и високо... Поздрав!
  • Браво!Добра тема за размисъл.
  • Да,финала никак не подхожда на стиха, а той е хубав!
  • ХУбаво е!!! С мисли понякога предизвикваме събития
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
Random works
: ??:??