Ти, моя хубава Родина...
Ти, моя обичана страна...
Ти, моя майчина закрила...
Ти, моя крепостна стена...

В тебе аз съм се родила
под синьо, слънчево небе
отгледана от майка мила
за теб са мойте стихове.

За теб живота са си дали
велики родни синове
и твойто име са мълвяли
в последните си часове.

Родина си на Левски и на Ботев,
Караджата и Бенковски.
Родина си на Любен Каравелов,
на Честименски и Раковски.

Вазов в стихове описа
чудната ти красота,
а Пелин и Йовков се стъписваха
пред богатата на плодове земя.

Скъпа майко, Българийо,
към теб протягам своите ръце
и към твоята единствена възвишеност -
пред теб аз падам на колене!