Мила ,Родино...ти ,Майко свята...
Вълшебнице,свята,душа и отплата.
Сълзите,Народни ти мила избърса...
Но дали вярата на,Народа върна?
Камбани ,бият,вълци вият,
Богомолци в кръста се кланят...
А неверници с масло помазват.
Тишина,след градушка ,тишина.
Ех тишина,защо крещиш...
защо с вик наказваш ,борците.
Сбогом,истино...със тебе загивам.
Мила ,Родино,"Ти си земен рай!"