Jun 26, 2014, 8:31 AM

Родино!... 

  Poetry » Civilian
1145 1 10

 

Родино!...

 

Българийо!... Родино!... Скъпа моя!...

Къде ли не отвях те по Света,

но винаги жадувал съм за твоя

уют от разпиляна красота:

 

с подпалили полята дръзки макове,

с латинките във бащиния двор,

но и с ония димни, стари влакове

пухтящи към примамният простор...

 

... С един такъв аз някога заминах

със дървен куфар пълен със мечти,

а на перона мама (както винаги!)

за да не плаче, триеше очи...

 

... Българийо, Родино ненагледна

(макар и тъй банално да звучи!):

последно във Земята ти да легна

желая, но с отворени очи

 

и в нощи на мистично пълнолуние

да броди моят Дух неукротен,

а умори ли се, да я целуне,

и пак да легне в твоят чернозем...

 

Коста Качев,

25.06.2014.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??