Толкова хора далече заминаха
в неизвестното, в други страни,
чужди пътища смело преминаха
и се срещнаха с нови мечти.
Една майка трепетно чака,
до късно лампата свети в нощта,
прозорче тихо огрява пак мрака
и се слива с протяжна тъга.
Опустял е домът, промъква се спомен,
детски смях се дочува навън,
ръце молят се на прага огромен,
а звездите притихват отново за сън. ...