Jan 28, 2008, 7:11 PM
Родно село
Ех, ти, мое село разпиляно -
слънчев угар, сенчести падини.
Ясен ден до бащиното рамо -
пъстра люлка в цъфнали градини.
Слънце бърза, хоризонтът бяга,
вода пее в цареви чучури.
На жетвари сърпът им приляга,
на "Урмана"- грейнали божури.
Още чувам смеха сред хармана,
виждам хоровода по мегдана,
а край село река снага вие -
сред ливади блесне, па се скрие.
Роден край - нестихваща камбана,
дето бие в пулса на сърцето.
На баира детството остана,
радостта ми - нейде из полето.
Ти ми даде красота и слово,
нежна ласка в песните на мама -
всеки празник връщам се отново,
любовта ми става по-голяма!
слънчев угар, сенчести падини.
Ясен ден до бащиното рамо -
пъстра люлка в цъфнали градини.
Слънце бърза, хоризонтът бяга,
вода пее в цареви чучури.
На жетвари сърпът им приляга,
на "Урмана"- грейнали божури.
Още чувам смеха сред хармана,
виждам хоровода по мегдана,
а край село река снага вие -
сред ливади блесне, па се скрие.
Роден край - нестихваща камбана,
дето бие в пулса на сърцето.
На баира детството остана,
радостта ми - нейде из полето.
Ти ми даде красота и слово,
нежна ласка в песните на мама -
всеки празник връщам се отново,
любовта ми става по-голяма!
© Гергина Давидова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ех какво усещане! Чудесна картина!
-
Прекрасен стих!Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
