Сълза в душата ми се рони -

беднотията хиляди прогони

далеч от нашата родина

през тези тридесет години.

И виждам как мнозина

сънародници в чужбина

срамуват се от своя език,

от своя народ някога велик.

Такъв, уви, е живота,

всеки гледа си имота,

а за общото забравя

и в неволя ближния оставя.

Кой, родино, днес те люби,

кой жертва интересите си груби

в името на по-висши цели,

кой не те смята за "врели-некипели"?

На кой му пука за това,
за кой не са глупави тез слова,
кой се сеща за тебе изобщо,

кой въобще обича те още?

О, "юроде и неразумни",

стресни се в тез години трудни,

намери правата пътека,

която не е равна, лека,

но до спасение ще ни води,

до напредналите в света народи,

не си скот, човек си ти,

разпери криле и полети!