От Бялото тихо далечно море,
до Тракия равна, кат' черга зелена.
Родопа простира нашир рамене,
докосва небето към вис устремена.
Раздиплена черга с пъстри шевици
на станове т'кана от млади моми.
От българки красни, от нежни ръчици,
от залези чудни до ясни зори.
Орфееви щерки за дъжд са ти пели
до извори бистри, до бели скали.
И чанове медни на вечер звънели,
стада среброруни на път са били... ...