(2-6)
Край мен сгъстява се полека мрака,
Звездите никнат – сякаш са цветя,
цъфтящи ароматно в пустошта,
красящи на Земята похлупака.
След туй изгрява в ангелска премяна
обгърнатата в светъл скреж Луна
и Тя усмихва се като жена,
която е от всекиго желана.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.