Чувам те да ме викаш от другата страна, мое дете!

Неродено, неизплакано, бездиханно усещам те сега.

Защо позволи Бог да умре

една млада и чиста съдба?

Твоят крехък глас сега разтриса тишината,

кара ме да се прививам от болка и скръб.

Знаете ли, грешници,

какво е да загубиш някой скъп?

Скитам се по цели нощи около твоя свят гроб...

Търся те, викам те - все не идваш ти.

Ах, кой посмя твоя мил живот

с тъмнината вечна да замени?

Ти трябваше да тичаш сега по пътя, осеян със цветя,

ала самичко лежиш, там – във студената земя.

Рожбо моя, приеми жервата ми с примирение.

При тебе идвам и аз.

За да не останеш ти без  грижа

дори след смъртния си час!