Тъгуваш, знам, страданието е ужасно...
Дяволът със теб се подиграва.
Даваш всичко от себе си, това е ясно
и искаш взаимност, каквато подобава.
Любовта ти се изплъзва с всеки изминал ден,
приемай нещата каквито-такива.
Навръх 60-я ти рожден ден,
радвай се, че си жив и още те бива...
Животът е хубав, редят се ден след ден
Не унивай, приятелю, лек се намира.
Неотдавна тревогите навестяваха и мен,
но и без любов се живее, не се умира.
Двойствен, хаотичен е твоят живот,
но имаш семейство, което обожаваш.
Нищо,че брака за теб е хомот,
за повече от това не бива и да се надяваш.
Нека и занапред да си обичан,
здрав, красив и все така различен.
Знам, че е недодялан моят стих,
но важното е ти да си щастлив.
© Димка Първанова All rights reserved.
Изобщо не е недодялан!
Така го почувствах!
Много е искрен !
Успех !