Oct 23, 2010, 11:53 AM

Рождените дни на Стамен 

  Poetry
1143 0 16

 

 

Рождените дни на Стамен

 

 

Стамен се събуди рано  и прилежно обръсна брадата.

Изглади след това панталон и риза и лъсна обувките стари.

Напръска се с одеколон „Каро” и приглади с вода  косата.

В  найлоново пликче сложи бонобони „Лакта” и два букета минзухари.

 

Стамен отиде на работа рано, днес почваше там осма година.

Днес Стамен има и рожден ден, но това  го знаят малцина.

Преди осем години Стамен нова работа почна, но времето сякаш се свърши.

А когато дойде за първи ден, мислеше че, ще е само за тая зима.

 

Гробар стана Стамен, уж временно,  точно преди осем години.

А днес живота си Стамен не вижда как би живял го различно.

В първия му ден работен колегите му се смилиха

и му дадоха две гробчета да изкопае само, защото е „нова мотика”.

 

Трагедия бе станала предния ден, в пожар в съня си бяха изгорели

две дечица,  Верчето и Митко, със  баба Вера и бай Димитър.

В несвяст копаеше гробчетата Стамен и когато за размерите попита,

като дупка на околовръстното, през смях му казаха да са, само че не толкова плитки.

 

Кварталът се беше изсипал на гробищата и поне дузина линейки.

А майката, милата, виеше зверски и с нокти риеше  земята.

Като деца в родилен дом подадоха на Стамен двата ковчега и като бебета той  ги прегърна.

И  сетне сякаш в сън ги положи долу на хладно и  изкашля сълзите си сухо.

 

От тогава какво ли не видя Стамен и кой ли вече не погреба,

но за  малките гробчета душата си дава, зер даде я още тогава.

На този ден Стамен дечицата малки  почита  и отдавна прие ги за свои,

че майка им при гробовете вече не стъпи, а може и тя да бе сдала душата.

 

Друг човек стана Стамен от тогава и е за пример вече в махалата.

Спря цигарите и ракия не пие, че не е хубаво пред паметта на децата.

С първите три заплати бял паметник с гълъбчета поръча, а на година го после  постави.

И  не за рожден ден днес, а за Бог да прости с „Лакта” ще черпи и ще положи букет минзухари.

.................................................................................

 

И тъй вече осем години.

© Роберт Кулиани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • жестоко...!
  • Не знам колко волта е този стих, но ме разтресе здравата...
    Поздравявам те!
  • Пак идвам тук...на пръсти...
  • Сякаш бях там...Останах в този стих!
  • Прекрасно. Поздрав.
  • Е, не мога - и аз ревнах, ама то да бях само аз...
    Направо ме довърши!
  • ...
  • !!!
  • разби ме бе човече,плаках ,да знае6
  • За пръв път попадам на твоите произведения.Накак си между никовете, името ти ми е убягнало, но пък за сметка на това изчетох всичко публикувано до момента от теб. Нестандартни и прекрасни са твоите стихове-разкази, или пък разкази-стихове!И най- хубавото е, че в тях се усеща неподправена искреност и невероятното ти присъствие на творец и чувствителна, надарена личност!Истински, мъжки стихове!
    Радвам се ,че те открих и те поздравявам!
  • Разплакваш, приятелю...
    Нека не забравяме, че всички сме хора...
    И те...
  • Еваала!
    Хубавото си е хубаво!
    Тъжното...ех, изтъкал си тъгата в този стих.
  • ...
  • Нямам думи!Това е жесток стих!!!
  • Нестандартен както винаги.
    Само дето цената за осмислянето на някои неща в живота ни и тъй нареченото помъдряване...всъщност...има ли цена?
  • ееееееее ;(;(;( красота
Random works
: ??:??