Dec 30, 2008, 3:34 PM

Рождество 

  Poetry » Phylosophy
1192 0 16

 

                              Рождество

 

Сняг до пояс. Рождество Христово.

Съдбоносна и щастлива нощ.

Скитникът-клошар с надежда рови

в пълния със смет квартален кош.

Вятърът през кръпките му летни

вие безпрепятствено фалцет.

До каручката със сили сетни

крета верен кучи силует.

Тази нощ дано не е напразен

походът им за коричка хляб.

И кашон да има - сух и празен,

да се сгреят в огъня му сляп.

 

Прекосяват двамата напреко

спящия след махмурлука град.

В гладните сърца е светло, леко.

А духът им - с вярата богат.

 

Свята нощ. При нас е Бог. Изглежда

и в душите ще настъпи ред.

Кой скрибуца в този сняг с надежда?

Куче и човек... До кош със смет.

 

 

 

 

© Теодор Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??