Когато ти в къщи тръпнеше, застигната от болката,
и очакването се превърна в страх,
когато момичето в теб на жената път отстъпваше,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.
Когато улицата свърши с дома за раждане
и мъгла потули притеснените ни две лица,
когато ти с бързи крачки влезе в неизвестното,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.
Когато от нощта клепачите не натежаваха
и ти се бореше за идващия нов живот,
когато ти с терзание решаваше нашата съдба,
аз бях слаб, бях толкоз слаб. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up