Dec 7, 2008, 5:11 PM
Роман на живота
Роман на живота
Накратко,
без претенции за изчерпателност...
Раждаш се
и вземаш,
научаваш се
да получаваш.
Растеш,
влюбваш се,
обичаш и
разбираш,
че те ограбват...
Порастваш,
остаряваш,
но душата ти - НЕ,
и свикваш,
че няма кой
да ти даде.
Някъде към края...
Умираш и се чудиш,
защо си живял и
едва тогава задаваш си
най-важния въпрос:
"Моят живот ли беше
всъщност това?"
© Лора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря на всички!
-
хубаво е
Поздрав! -
интересно,,, и е истинно
-
Хубаво! Поздрав!
-
Доста истина има в този стих!
Лоздрав Медхора! -
Всъщност, ако не даваме, без да чакаме отплата - умираме по-лоши, отколкото сме се родили!
Поздрав! -
Хубав стих!
Поздрави! -
Значи истината е, преди да остареем да резберем че можем да даваме само доброволно, без да ни ограбват. Тогава бихме живели собствения си живот!
Поздрав и от мен! -
Страхотно!!!Поздрав,Мария!
-
Мъдра си, овенке!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А този свят
подрязва ми крилата
ден след ден.
И ден след ден ,
преграда след преграда
издига.
И ден след ден
крилата ми пречупва
и от сърцето ми изстисква
волята.
И все по-малко сили имам
да се боря
със фалшиви истини
и камъни да хвърлям
по изкуствени слънца.
Все по-безсилна съм...
дори
ДА ИСКАМ да летя.
А вътре в мен напира
изстрадалата ми душа-
окъсана и разпиляна
от сблъсъците със света.-
Все още прави опити
да се събира-
Все още вярва,
че няма сила
да я задуши света.
Във болки се превива...
А още търси светлина.-
Не иска да умира.
А вече
не намирам сили,
за да я спася.
Дори понякога се питам-
Какъв е смисълът в това?-
Човек се бори,
бори,
бори със света,
а после-
после просто
си отива.
Всъщност-човек сам прави избора как да живее.Лошото е това,че никой не ни учи на това как да го правим,когато му е времето.Защото на никой не му изнася -нито на близките ни,нито на обществото.