Това е историята на един приятел. Той я нарече: “Жената, която май наистина ме обичаше”, а аз написах един “Роман в стих”:
Малко небрежна, някак отнесена.
Много красива, ту тъжна, ту весела,
жената избира "кой да я избира”.
Дарява с целувки или удря с пешкира.
Когато се влюбих, вече бе ме избрала.
Всеки ден се проклинаше, че не е устояла
и на много мъже се била отдала.
И мен ме гризеше ревност за двама.
В мъжките погледи съзирах измяна.
Миг след миг се кълнеше в обич голяма.
От днес Месалина е послушница в храма!? ...